1. СЪСОБСТВЕНОСТ.

Правото на собственост върху вещ може да принадлежи общо на две и повече лица. Всяко от тези лице има различен дял в съсобствената вещ и може да иска поделянето й между всички собственици. Когато те не постигнат съгласие за начина на поделяне, съществува възможността да бъде предявен съдебен иск за делба на общото имущество.

2. ВСЕКИ СЪСОБСТВЕНИК ИМА ПРАВО ДА СИ СЛУЖИ С ОБЩАТА ВЕЩ.

Всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно дела си в нея. Когато общата вещ се използва лично само от един съсобственик, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени. Това обезщетение се дължи от момента, в който неползващият съсобственик е отправил писмена претенция до ползващия.

3. ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА МИНАЛ ПЕРИОД В ХОДА НА СЪДЕБНА ДЕЛБА.

Неползващият съсобственик има право на иск за такъв вид обезщетение. Може да го направи в отделно исково производство или по време на образувано дело за съдебна делба на общата вещ. Законът регламентира срок, в който може да се направи това искане, а именно не по-късно от първото съдебно заседание след допускане на съдебната делба. В случай на пропускане на този срок, неползващият съделител губи правото да направи това по-късно в хода на делото.

4. ИСК ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗАНАПРЕД В ХОДА НА СЪДЕБНА ДЕЛБА.

Всеки съсобственик, който не ползва общата наследствена вещ съобразно дела си, има право да иска от съда по делбеното производство разпределение на ползването й или присъждане на парично обезщетение вместо реално ползване. Това са привременни мерки. Те се прилагат от влизането в сила на съдебното определение, с което са допуснати, до приключването на съдебната делба, т.е. само занапред. Съдът може да ги изменя.

5. КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ РАЗМЕРА НА ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО.

В съдебната практика се е наложило разбирането, че размера на обезщетението, дължимо поради лишаване от ползите в съсобствеността, се определя като част от средния пазарен наем за общата вещ, съответстваща на дела на съсобственика в нея. Според съдебната практика този размер следва да бъде доказан от искащия съделител чрез заключение на съдебна експертиза.